Плуването в хлорираната вода на закритите басейни може да доведе до генотоксичност* (повреждане на ДНК, което причинява рак) и респираторни заболявания. Заплахата може да се премахне единствено за сметка на съкращаването на нивото на канцерогенните химически вещества. Изследване, публикувано в списанието Environmental Health Perspectives, за пръв път е осигурило всестранно изучаване на страничните продукти от дезинфекцията (DBP) на помещенията на басейните, също така се е съсредоточила над изучаването на генотоксичността на хлорираната вода и въздействието й върху плуващите.  

DBP се образуват в басейна по пътя на сложни реакции между дезинфекциращи средства, както хлор например, и органически вещества, такива като пот, клетки на кожата и урина. Предишни епидемиологични изследвания вече са открили връзка между наличието на DBP в питейната вода и риска от рак на пикочния мехур, а също така с кожни и респираторни заболявания, които могат да възникнат в това число и при вземане на душа или вана.

 

Нова работа по изучаването за мутагенност на проби вода, взети в два закрити басейна, дезинфекцирани съответно с хлор или бром, проследявала краткосрочните изменения в биомаркерите на генотоксичност и респираторни ефекти при плувци, които са плували в басейна с хлорираната вода. Доказателства за генотоксичен ефект били забелязани в 49 здрави възрасни едва след 40 минути плуване в хлорираната вода. Отделно, изследователите открили увеличение на количеството на микроядра в лимфоцитите на кръвта, което указва към повреждане на хромозомите и повишен риск от развитие на рак в здрави хора. Също така страничния продукт повишава пропускливостта на тъканта на белите дробове за различни патогенни клетки, което може да доведе до тежки респираторни инфекции.

Освен това, авторите разкрили в хлорираната питейна вода и във водата в басейните повече от 100 допълнителни странични продукти, за които до сега не се е съобщавало. Тестовете показали, че водата в басейните е толкова мутагенна, както и хлорираната питейна вода, но в този случай е по – цитотоксична (може да убива клетки даже при ниски концентрации).

Това са само резултати от краткосрочното въздействие на хлорираната вода върху човека, сега учените планират да започнат програма по изучаването на дългосрочното влияние на разтворения във вода хлор върху човешкия организъм.

Както се оказа, хлорираната вода оказва разрушаващо въздействие, даже ако не се приема вътрешно. Трудно е да се каже, колко сериозни хронични заболявания са свързани с нея – фактически никой до сега не е правил основни дългосрочни изследвания, тъй като за хлорирането на водата винаги е имало и все още има приоритетно икономически причини, а не грижата за здравето на хората. Едва сега в някои страни, които са се сблъскали с повишаването на броя на онкоболните, е започнало изучаването на въздействието на “традиционните” химически реагенти.

Генотоксичност* — това е термин, описващ вредоносните действия над клетъчния генетичен материал, влияещи върху неговата цялост. Генотоксичните вещества потенциално са мутагенни или канцерогенни, в частност, те са способни да доведат до генетична мутация или до развитието на раково образувание. Към тях се отнасят както определени типове химически съединения, така и определени типове радиация.