В Русия съществува такъв конкурс “Учител на година Москва 2012”. Всяка година се избира най- добрият учител. Участват преподаватели от цяла Москва и областта. Тази година бе решено първият етап да бъде оценяван от общественността. Учителите се регистрират в специално създадена за проекта страница и предлагат на всеобща оценка две неща: есе и видео клип/ презентация. Условията са кристално ясни: есето трябва да е до 500 думи, видеоклипа – до 3 мин., презентацията – 10 слайда. Обществото (други преподаватели, ученици, родители, роднини, познати, съседи… всички, които знаят за конкурса) оценява труда на участниците, като натиска на бутончето “На мен ми харесва". Всичко е кристално ясно, нали? Тези, които натрупат най- много точки и отговарят на условията за есе и видеоклип /презентация, биват оценявани от жури. Най- добрите продължават в следващия кръг.

Всичко това е ясно. Не може да става дума за някакво объркване в системата. Журито е в състав от 9 човека + 16 експерта. По- обективно здраве му кажи!

Един от участниците бе моята съпруга. (Усещам как някой сега си казва – “Ей го на, сега ще тръгне да я оправдава, че не се е класирала. Кой знае каква шматка е тая, че не е успяла.")

Видеото го снимах аз. Монтажът също бе моя работа – накратко справих се със задачата много добре. Есето също бе написано качествено. От 869 човека, жена ми достигна 14 място по обществено гласуване. (Този сега я хвали, ама явно работата не му е станала….” За жена ми успяха да гласуват хора от цял свят – Англия, Америка, Колумбия, България, Израел (фейсбук е мощен инструмент, особено, когато играеш на игра като Фармвил). Но определящ в този конкурс не се оказва броят гласове, а мнението на журито (онова голямо жури, за което писах по- горе). Когато участвате в конкурс, обикновено се интересувате и от конкуренцията (особено от тези, които ви дишат във врата). Представете си с какво удоволствие гледахме материалите на тези, които бяха около нас, и които не съотвестваха на регламента – много думи в есето, много минути във видеото… Просто предвкусвахме момента, в който ще видим името на съпругата ми сред тези, които минават в следващия кръг.

Ние хубаво предвусвахме, но журито си има собствено мнение, особено тези членове, от чиито учебни заведения има номинанти за конкурса. (“Ама че си наивен и ти – да вярваш, че има нещо честно в този свят…”- навярно се опитват да ми кажат много от вас.) Наистина, възможно е да има някаква доза субективност в това, което аз пиша (не само защото “порязоха” жена ми, и отгоре на това има много вложен труд от моя страна), но нека бъдем реалисти: ЗА КАКВО СИ ИГРАХМЕ ДА ПРАВИМ ВИДЕО, ДА ПИШЕМ ЕСЕ, ДА АГИТИРАМЕ ХОРА ДА ГЛАСУВАТ, когато всичко е предрешено. Разбирам, че тези членове на журито, от чиито учебни заведения има номинанти, желаят техните хора да пробият, но ТОЛКОВА НАГЛО И ЯВНО ДА ДОБАВЯТ СВОИТЕ ХОРА СРЕД минаващите в следващия кръг?! Както обичам да казвам “Това си е жива гавра с труп!” Една част от тези, преминаващите, не отговарят на условията.

Нали уж журито ще разглежда само тези, които са натрупали най- много гласове?! Да, ама не. В списъка се межделеят хора с по 52 гласа. Да, но директорката на училището, в което работи тази учителка, е част от журито. “Ами така е, скъпи ми авторе, така е… своите трябва да се подкрепят… трябва работата да върви… какво значение има фактът, че половината есета са написани неграмотно и превишават лимита?! Не трябва да си толокова наивен! Живота е гаден, корупция се шири навсякъде, всеки гледа да пробута своите си хора. Шуробаджанащина forever (завинаги), така да се каже!” Аз не съм наивен. Аз знам, че нещата не са такива, каквито трябва да са, но ми е криво, че има толкова безочливи хора, толкова нагли. Знаеш, че ще бъдеш в журито, знаеш, че твой човек участва, ами кажи му да си направи материалите като хората, кажи на подчинените си да му помогнат, че да станат нещата както трябва. НЕ, ЗАЩО ДА ИГРАЕМ НА ДРЕБНО, нека там прави к`вото прави, нека пише там както си знае, пък то аз ще го пробутам да върви напред.

Вбесяващ е и факта, че никой не възропта против избора на отделни хора – от 25 човека, един не се е намесил да каже: “Хора, този/тази нито има гласове (къде са 52 гласа, къде са 896), нито есето й/му е есе, нито презентацията/ видеоклипа отговаря на условията или направо на нищо не прилича.” Ето за това ми е гадно. Ако не бяхме вложили толкова труд, ако си лягахме нормално да спим, а не да висим до 2- 3 часа сутринта, за да агитираме хората да гласуват за нас; за да гласуваме за другите в други номинации, че да гласуват и те за нас – навярно нямаше да обърна кой знае какво внимание на това, че не сме се класирали за следващия кръг. Възникват в главата ми такива въпроси “За кого се правят такъв род конкурси, какъв е смисъла да учасваш, ако всичко се знае предварително, защо изобщо учителите биват изпращани на такъв род конкурси, когато предварително се знае чий човек ще мине. И не става въпрос за изращане от рода на: “Г-жо/це Иванова, защо не участвате в този конкурс?”, а такова изпращане: “Г-жо/ це Иванова, участвайте в този конкурс, защото… ако не участвате… заплата Ви… Ще участвате, нали?” И каква е после мотивацията на този учител да си върши работата, когато за своето участие, той нищо не получава (обикновено тези, които преминават, получават сертификат, който помага при сформирането на заплащането – в Русия сега такава им е системата, но относно нея – в друг пост), а е вложил толкова труд, време, някои дори и парични средства (не всички са такива късметлии да имат щатен фотограф/ оператор към училището или както в нашия случай – да са омъжени/ оженени за такъв) !

Както навсякъде, така и в тукашното образование има такива моменти… Този род шуробаджанащина е нужно да се изкорени, нужно, но не би. Скоро няма да се случи такова чудо. Нека поне тези хора ги погризе съвестта, нека не спят, мислейки за това, което са извършили. Нека съвестта им не замлъква ни ден, ни нощ! Амин.

Връзки: (всички документи са на руски език)

Сайт на конкурса за педагогическо майсторство (конкурсът “Учител на годината” е част от него)
Списък с преминалите в следващ кръг
Списък с участващите в журито